Вторник 21, Май 2024г.
Архив на новини
Публикувана на: 25.07.2016г.

"ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ФЕЛИ И ЗЪБЧО" - ДЕКЕМВРИ 2015 Г.

ГРУПОВ КОНКУРС : "ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ФЕЛИ И ЗЪБЧО" - ДЕКЕМВРИ 2015 Г.
 
През месец декември 2015 г. учениците от 2А клас с класен ръководител госпожа Дора Димова участваха в групов конкурс за изработване на проект на тема: “Приключенията на Фели и Зъбчо”, организиран от магазини „DM”.
 
 
ИНДИВИДУАЛЕН КОНКУРС : "ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ФЕЛИ И ЗЪБЧО" - ДЕКЕМВРИ 2015 Г.
 
През месец декември 2015 г. учениците от 2А клас с класен ръководител госпожа Дора Димова участваха в индивидуален конкурс за написване на разказ на тема: “Приключенията на Фели и Зъбчо”, организиран от магазини „DM”.
 
 
 
Приключенията на Фели и Зъбчо
 
     Мили приятели, Къщичката , за която ще ви разкажа се намира в богаташкия квартал на нашия град,. Преди девет години в нея се появил дългоочаквания първороден син. Нарекли го Зъбчо. Помещавал се в средата на първия етаж. Бил особено важен за всички останали. Затова го наричали Централен резец. Неговите събратя се появили по различно време и на различно място. И така…. Всичките тридесет и две стаи в имението били запълнени. Портите на къщата били красиво извитите устни. А охраната – господин Език, се грижел за сигурността и спокойствието на щастливото семейство. Трудна била работата на охраната да опази здравето на домочадието.
            Чести гости на Зъбчо били господин Чийзкейк с жена му Торта и децата им Шоколад и Паста. Понякога го изненадвали и най-добрите им приятели – Баничка и Тутманик, Сладолед и Кока кола, Бонбон и Захаринка.
            Една вечер господин Език усетил странно напрежение. Ослушал се. Чувало се „Ох! Ох!“
            Кой ли охка? ….. Да. Така е. Приятелите в тази къщичка започнали често да боледуват. Наложило им се да ходят по зъболекари. Защо ли е така? Защото стопанинът на този дом бил скаран с четката и пастата за зъби. Не се грижел за хигиената на дома си. Много трудно Зъбчо можел да се отучи от своите вредни навици, защото не искал да се раздели със своите стари приятели.
            Но… ето че един ден на връщане от училище Зъбчо се загледал в една чиста и спретната къщурка. От дворчето и се разнасяло приятен аромат на свежест. Там живеела Фели. Тя била грижовна стопанка. Всяка сутрин, обед и вечер почиствала дома си от захари, микроби и всякакви дребни частици и мръсотии. Братята и сестрите на Фели с нетърпение очаквахли да им гостуват семейство Млекарови, Зеленчукови, Плодови и Рибарови. Всички те зареждали домът на Фели с полезна енергия. Затова зъбките от този дом растели здрави и не знаели що е болест.
            Зъбчо се запознал с красивата Фели. Научил от нея правилата за здравословно хранене. Разбрал и как трябва да се грижи за чистотата на своя дом – устната кухина.
 
 
Автор: Гергана Тенева, 2А клас, СОУ „Васил Левски” – град Хасково
 
 
Приключенията на Фели и Зъбчо
 
     В далечната страна Аптека на втория и третия рафт от витрината живеели пастата за зъби Фели и четката на име Зъбчо. Те били малки, колкото детско кутре.
            Един ден Фели казала на Зъбчо:

- Искаш ли да си потърсим нови приятели. Ще си играем с тях и ще бъде по-забавно. Тук вече е много скучно.

Зъбчо веднага се съгласил.
            Рано сутринта двамата поели по неизвестния път. Вървели дълго и много се изморили. Зъбчо казал на Фели:

 - Дали да не се връщаме? Няма други като нас.

Фели отвърнала:

- Тихо. Чуй!

Двете деца затаили дъх. Чувало се странен шум. Без да се усетят, стигнали до един нов и непознат за тях свят. Това бил шумът от колите., които хвърчали наоколо. Те се уплашили.

- Да се връщаме! – казала Фели. – Тук е много страшно.

Но Зъбчо бил много любопитен и успял да я убеди да останат.
Докато разглеждали града, чули детски плач. Покатерили се на едно дърво и надникнали през прозореца. Видели едно малко дете да седи в леглото си и да се държи за бузката.

- Защо плаче? – попитал Зъбчо.

- Сигурно нещо го боли, Сега ще разберемм – отвърнала Фели. Тя скочила на перваза на прозореца и се шмугнала в стаята. Докато детето било с отворена от болка уста, тя влезнала вътре.

- Охо! Разбрах какъв е проблема. Някой е прекалил със сладкото. Но аз мога да помогна. Тя извадила от джобчето си една малка кутийка с някакъв странен прашец. Извикала приятеля си да и помогне. Посипали зъбчето на детето с прашеца. То мигом се успокоило.

 
Автор: Наталия Павлова, 2А клас, СОУ „Васил Левски” – град Хасково
 
 
 
Приключенията на Фели и Зъбчо
 
     Имало едно време двама братя – Дони и Мони. Родителите им били зъболекари. Те искали да възпитат децата си в правилно отношение към почистване на устната кухина. Затова Дони и Мони се миели с най-подходящия модел четка и паста за зъби. Пред огледалото в банята имали пясъчен часовник. По него следели времето за триене. Точно когато изтекат трите минути, тогава изплаквали устата си.
            Дони бил много изпълнителен и послушен. Но за Мони тези правила били до време. Той растял по-палав. Хитрувал. Домързявало го всяка вечер да си мие зъбите. Нощно време тайничко се промъквал до шкафа с лакомства.
            Една нощ, когато си лягали, майка им казала:

- Мили деца, време е да падне първото ви зъбче. На негово място

ще порасне ново, което е постоянно. А падналото ще сложим под възглавницата. Хората казват, че същата нощ идват миньоните – Фели и Зъбчо. Вземат млечното зъбче на детето и оставят подарък, ако падналото е без кариес.
            Както си слушаха майчината приказка, децата заспаха.
            Мина седмица и ето че на Дони му се разклати първото зъбче. До няколко дена сам си го извади. Нямаше търпение да го сложи под възглавницата.
            Каква изненада! На сутринта до главата си намери шарен пакет. Вътре имаше книжка Веселите зъбки. Детето беше много щастливо, защото казаното от майка му се сбъдна. От другото легло се размърда и Мони. Не можеше да повярва, че всичко е истина. Искаше му се и той да има подарък.
            Нали си беше хитрушко, през деня измайстори зъбче от пластелин. То изглеждаше като истинско. Сложи го в хладилника да стегне и вечерта го мушна под възглавницата.
            На другата сутрин, още щом отвори очи, се огледа за подарък. Но…. Нямаше. А пластелиновият модел се беше смачкал и напомняше за лъжата за Мони.
Майката едва успокои детето. Баща му го погали по главата и каза:

- Не плачи, Мони! Аз ще ти разкажа друга приказка. Миньоните

Фели и Зъбчо редовно следят как децата се грижат за своите зъбки. Ако забележат, че всеки ден ги почистваш редовно и избягваш сладките храни и теб ще изненадат с подарък. Бащата усети как сълзите на Мони неусетно изсъхнаха по бузките му.
            - Тате, ще ми оправиш ли днес кариесите? – попита Мони и реши, че от днес да се промени.
 
 
Автор: Невин Рамаданова, 2А клас, СОУ „Васил Левски” – град Хасково
 
 
 
Приключенията на Фели и Зъбчо
 
     Наближаваше рожденият ден на Алекс. Той ставаше на осем години. Много се вълнуваше от предстоящият празник. Дали щяха да дойдат всичките му гости? Какви ли подаръци щеше да получи? Ееех….. А колко вкусотии бяха приготвени за гостите….
- Лека нощ, Алекс! – каза майка му. Целуна го по челото и загаси лампата.
            Детето остана само с мислите си. Представяше си голямата и вкусна бананова торта, шоколадовите бонбони, любимите му пухкави еклерчета, пълни с ванилов крем и др…
            Алекс заспиваше, облизвайки се.
            След малко вече сънуваше как посреща първите си гости – приятелите му идват с красиво опаковани пакети. Той е седнал на килима и се радва на получените подаръци. Идва време и за тортата. Алекс духа свещичките. Всеки получава своето парче и започва вкусния купон.
            В този миг, както само в сънищата се случва, някой сякаш докосва устничките на Алекс. Това били Фели и Зъбчо – хранителните инспектори на зъбките. Като влезли вътре – какво да видят – млечните зъбки ядат само шоколад. Фели и Зъбчо се спогледали учудено и им казали:

- Вие не знаете ли, че от толкова сладко ще ви се развали емайла и ще ви нападнат кариеси?

Зъбчетата не обърнали никакво внимание на двамата приятели.
Минало време. Детето отишло на преглед при своя зъболекар. Още щом зъболекарят докоснал зъбките с инструмента детето подскочило от болка. О, ужас! Кариесите започнали да копаят тунелчете в емайла.

- За щастие не са дълбоко увредени – каза зъболекарят и продължи внимателно да обработва зъбките. Успя да ги спаси.

Скоро звънна часовникът за училище. Прекъсна чудния сън на Алекс. Той отвори широко очи, огледа се наоколо. Вероятно търсеше Фели и Зъбчо. А до възглавницата го очакваше първият подарък за рождения му ден – четка и паста за зъби, както и книжката „Веселите зъбки“. Алекс си обеща да изучи правилата за устна хигиена и от този ден нататък да се грижи за своите зъбки.
 
Автор: Ния Петкова, 2А клас, СОУ „Васил Левски” – град Хасково
 
 
 
 
 
 
Сподели: